ЗАБОЛЯВАНИЯ

Мозъчно-съдовите инсулти са най-честите неврологични заболявания. Един от всеки шест души около нас ще прекара в даден момент от живота си инсулт с разнообразна етиология и тежест.

Мозъчно-съдовите инсулти заемат специално място в клиничната неврология, тъй като мозъкът е център на нервната система. Те изискват незабавно лечение, тъй като изгубеното време може драматично да влоши тяхното развитие.

Разграничаването на мозъчно-съдовите инсулти се извършва в зависимост от нанесените щети. 80-88% са церебрални исхемични инсулти, а 12-20% са церебрални кръвоизливи. Клиничните прояви на инсулт зависят от местоположението на лезията в мозъчния паренхим, и по-специално в засегнатия съд. Разделянето на синдромите на церебрална исхемия и кървене следва анатомични критерии, защото зависи от артериалния клон, който е повреден. Факторите, предизвикващи мозъчно-съдовите инсулти, измежду които с най-голяма важност хипертонията, руптурата на атеросклеротичната плака, сърдечните заболявания и начинът на живот на хората, представляват голям дял от медицината, който има за цел предотвратяването им сред голяма част от неселението. Цялостното познаване на мозъка (анатомия и физиология) и разбирането на функционирането на инсулта, ни помага като медицински работници, да обогатим своите знания и да имаме обща представа за пациента, като не се фокусираме само върху лечението. Лечението изисква много добри лекари и медицински персонал и тяхното сътрудничество с физиотерапевти, логопеди и други здравни специалисти, които ще планират възстановяването на пациентите.

Артропластиката на тазобедрената става е препоръчителна процедура за пациенти, страдащи от остеоартрит и ревматоиден артрит на тазобедрената става. Утежняването, щетите или дори катастрофалното увреждане, могат да доведат до рязък спад в качеството на живот, тъй като той може да се превърне в източник на интензивна и ежедневна болка и сериозна причина за увреждане.

От анатомична гледна точка тазобедрената става включва бедрената глава и ацетабулума на таза, заобиколени от хрущял. Той помага за движенията, като предлага гладка хлъзгава повърхност, докато ацетабулулът образува кухина, в която се движи главата на бедрената кост. Ставата стабилизира силните връзки и движи силните мускули в района.

Остеоартритът на тазобедрената става е главната причина, кояо често ни води до операция. Става дума за хронично дегенеративно заболяване, при което вследствие на продължителна употреба и триене се уврежда хрущялът, който при нормални анатомични условия покрива повърхностите на костите, които влизат в контакт с тазобедрената става.

Процесът на дегенерация започва с подуване, увреждане на хрущялите и по-късно тежки ерозии. С развитието на заболяването се развиват остеофити, които са необичайни костни проекции в периферните граници на ставата, които, когато нарастат достатъчно, могат да ограничат движенията. Крайният стадий на заболяването може да доведе до пълно унищожаване на ставния хрущял, което води до ненормални повърхности на костно триене и обширни остеофити в ставите.

Болестта на Паркинсон е мозъчно разстройство, което води до треперене (тремор) и трудности при ходене, движение и ориентация.

Болестта на Паркинсон за първи път е описана в Обединеното кралство през 1817 г. от д-р Джеймс Паркинсон. Обикновено се проявява след 50-годишна възраст и е едно от най-честите нарушения на нервната система при възрастните хора. Може да се появи и при млади възрастни, но е много рядко за децата (в този случай явно е фамилна обремененост). Ефектът е еднакъв както за мъжете, така и за жените.

 Нервните клетки използват невротрансмитер (неврохимично вещество) допамина за контрол на мускулното движение. Болестта на Паркинсон се проявява, когато мозъчните нервни клетки, произвеждащи допамин постепенно се разрушават. Без допамин мозъчните нервни клетки в съответиня участък не могат да изпращат нормални съобщения. Това води до загуба на мускулна функция. Това увреждане се влошава с течение на времето. Причината за увреждането е неизвестна.

Терминът „паркинсонизъм“ се отнася до всяко състояние, включващо или проявяващо типовете движения, наблюдавани при болестта на Паркинсон. Паркинсонизмът може да бъде причинен и от други състояния (като вторичен паркинсонизъм) или от някакво лекарство.

 Симптомите може да са леки в началната фаза на заболяването. Например, пациентът може да има лек тремор или леко усещане, че един от долните му крайници е твърд и бавен.

В по-късните етапи лицето на пациента стаба лезизразно, говорът му монотонен с дизартрия. Ходенето е с малки стъпки, тялото наведено, ръцете са приковани отстрани, походката е влачеща, но обикновено с ускорено темпо. Всички движения, които изискват умение, като ядене, обличане, къпане, се извършват твърде бавно и често болният се нуждае от помощ. Тези пациенти проявяват повишен риск от развитие на деменция, но също така и други психични разстройства, тревожност и емоционалност